Ирисова диагностика

Какво е ирисова диагностика

Ирисовата диагностика е метод за оценка на общото състояние на организма чрез подробно разглеждане на ириса - цветната част на окото, която обгражда зеницата. Иридологията е същото нещо: двете названия описват един и същ метод и се използват като синоними. „Иридология" е по-старият, международно приет термин, а „ирисова диагностика" е формулировката, която се е наложила в България и с която пациентите най-често търсят прегледа.

В основата на метода стои наблюдението, че ирисът не е еднородна цветна повърхност. Той е изграден от хиляди влакна, които се разполагат в характерни за всеки човек плътност, посока и подредба, и носи пигментации, светли и тъмни зони, пръстени и локални изменения в структурата. Иридологът разчита именно тази картина - плътността на тъканта, разположението на знаците спрямо схема на ириса и общото им съчетание.

Прегледът е напълно неинвазивен и протича без никакъв контакт с окото. Ирисът се заснема от разстояние със специализиран апарат и осветление, а анализът се прави върху получените изображения. Затова прегледът е безболезнен и е подходящ за деца, за възрастни хора и за пациенти с хронични заболявания.

Още в началото трябва да е ясно какъв тип информация дава методът. Ирисовата диагностика описва конституционален тип, силни и по-натоварени зони и обща картина на състоянието. Тя не е лабораторно изследване и не поставя болестни диагнози - на това е посветен отделен раздел по-долу, защото това е най-често задаваният и най-често преувеличаван въпрос за метода.

История на метода

Идеята, че окото отразява състоянието на цялото тяло, е стара и се среща в различни лечителски традиции. Първото писмено описание, което историята на иридологията посочва като свое начало, се свързва с Филип Майен фон Кобург - автор от XVII век, чийто труд Chiromatica Medica излиза през 1665 година, с последващи издания през 1670 и 1691, и съдържа описание на връзки между участъци от ириса и състоянието на органите. Този текст остава дълго време изолиран опит и не поражда школа: през следващите два века наблюдението се предава по-скоро като любопитство, отколкото като методика.

Систематизирането идва през XIX век с унгарския лекар Игнац фон Пецели. Според често разказваната история, като момче той счупва крака на уловена сова и забелязва промяна в ириса на птицата, а по-късно, вече практикуващ лекар, започва да сравнява наблюденията си върху ирисите на пациентите с техните оплаквания. Резултатът е една от първите подредени схеми на ириса - разделяне на сектори, всеки от които се съотнася към определена област от тялото. Почти по същото време шведът Нилс Лильеквист стига независимо до свои ирисови карти, заради което двамата обикновено се сочат заедно като основоположници. Оттам нататък методът се развива паралелно в няколко европейски школи, всяка със свои уточнения по картата и терминологията.

В България методът има свой родоначалник и това е Петър Димков (1886-1981) - полковник от Българската армия и народен лечител без медицинско образование, определян у нас именно като родоначалник на ирисовата диагностика в България. Димков разчита ириса с лупа с увеличение около дванадесет пъти, публикува отделно върху диагностиката по очите и десетилетия наред приема хора, като препоръката му е неизменно за хранене, режим, билки и водни процедури, а не за лекарство. Обемното му ръководство по природолечение се преиздава и до днес и остава най-четената българска книга по темата. Благодарение на популярността му поколения българи свикват с идеята, че тялото се разглежда като цяло и че първата стъпка към възстановяване минава през храненето и начина на живот. Затова, когато след 90-те години иридологията започва да се практикува у нас по-организирано, тя не идва на празно място, а попада в среда, в която подходът вече е разбираем и търсен.

Днес ирисовата диагностика в България се практикува в този контекст - като част от холистичния подход, а не като заместител на медицината. В IrisWave д-р Амар Фесток работи именно така: ирисовият анализ е входната точка към разговора за храненето, съня, стреса и билковата подкрепа, а всичко, което изисква лекарска намеса, остава работа на лекуващия лекар.

Как протича прегледът

Прегледът е кабинетен, отнема около час при първо посещение и не изисква никаква предварителна подготовка. Пациентът сяда срещу апарата, а специалистът настройва осветлението и увеличението. Използва се биомикроскоп - оптична система с голямо увеличение и насочена светлина, каквато се използва и в очните кабинети за оглед на предния очен сегмент - в съчетание с цифрова камера, която записва картината. Външно апаратът прилича на настолен уред с обектив и подложка за брадичката и челото; подложката служи само за да стои главата спокойно. Разстоянието се запазва през цялото време и нищо не докосва самото око - няма капки, няма разширяване на зеницата, няма допир на инструмент до роговицата.

Редът на работа е важен. Първо се заснемат двата ириса, и едва след това започва разглеждането по зони. Причината е практическа: живото око мига, сълзи се, свива зеницата при силна светлина и се уморява за секунди. Снимката задържа картината такава, каквато е в момента на заснемането, позволява увеличение на всеки участък без пациентът да стои неподвижно и дава възможност картината да се сравни с тази от следващ преглед след месеци.

Заснемат се и двете очи, защото те не носят една и съща информация - по приетата схема всяко око се съотнася предимно към своята половина на тялото, така че единият ирис би оставил половината картина непрочетена. Освен това сравнението между двата ириса само по себе си е част от анализа: разлика в плътността или в разположението на знаците между лявото и дясното око казва повече от всяко око поотделно.

Заснемането отнема няколко минути. От пациента се иска само да гледа спокойно напред и да не стиска клепачите; при деца се работи на по-кратки серии, а очилата се свалят само за момента на снимката. След това изображенията се отварят на екран, увеличават се и се разглеждат зона по зона - тази част пациентът вижда заедно със специалиста, а не остава като невидим етап.

Снимките остават в досието на пациента. Те не се използват за нищо друго освен за анализа и за сравнение при следващ преглед - именно затова контролната консултация има смисъл: сравняват се две изображения на едно и също око, направени при еднакви условия, вместо да се разчита на спомен. При желание изображенията могат да бъдат предоставени на пациента.

Самият преглед следва четири стъпки, еднакви във всички кабинети на IrisWave:

1. 1

   Снемане на ирисова снимка

   Правят се снимки на двете очи със специален апарат, за да се уловят детайлите на ириса.

2. 2

   Анализ на ириса

   Извършва се тричастен анализ: определяне на конституция (генетична основа), структура (силни и слаби страни) и рефлексна дъга (състояние на органите).

3. 3

   Анамнеза и консултация

   Провежда се разговор с пациента за здравни оплаквания и хранителни навици, за да се събере пълна информация.

4. 4

   Персонална препоръка

   Изготвя се индивидуална рецепта с билки и хранителни добавки, съобразена с резултатите от диагностиката и здравословното състояние.

Разговорът и анамнезата не са формалност. Ирисовата картина сама по себе си е обща; конкретен смисъл ѝ придават оплакванията, режимът на хранене, качеството на съня, натоварването и вече направените изследвания. Разговорът минава през:

• оплакванията и откога ги има
• храненето и приема на вода
• съня и възстановяването
• физическото натоварване и нивата на стрес
• приеманите лекарства и хранителни добавки
• фамилната история

Едва след като тази картина е събрана, ирисовата находка се тълкува в контекст, а не сама по себе си. Прегледът завършва с конкретни писмени насоки, а при необходимост и с билкова рецепта, съобразена с останалото, което приемате.

Картата на ириса

Картата на ириса е схема, която разделя ириса на сектори и пръстени и съотнася всеки участък към област от тялото. Положението на знака се описва по часа, а зоната му - по разстоянието от зеницата към външния ръб. Двете очи не се дублират. По приетата схема десният ирис се съотнася основно към дясната половина на тялото - черен дроб, жлъчка, десен бял дроб и десен бъбрек, а левият - към лявата: сърце, далак, ляв бял дроб и ляв бъбрек. Сдвоените органи се търсят в съответното око, а несдвоените имат установено място само в едното. Храносмилателният тракт прави изключение - той се чете в пръстена около зеницата, и в двете очи.

Секторите се броят като циферблат, гледано откъм специалиста, срещу пациента: в десния ирис часовете текат по посока на стрелките, а в левия - обратно, така че двете карти са огледални. Зона „12 часа" и в двете очи се отнася към главата, зона „6 часа" - към долната част на тялото. Тази условност е причината картите на различните школи да изглеждат различно, макар да описват едно и също: разликите са в границите между секторите, а не в самия принцип.

Пръстените, разположени концентрично около зеницата, следват друга логика. Най-вътрешната зона, непосредствено около зеницата, се свързва със храносмилателния тракт - стомах и черва. Следващата зона се съотнася към органите, които участват в обмяната и обезвреждането - черен дроб, бъбреци, панкреас, ендокринни жлези. По-навън се разполагат зоните, свързвани с кръвообращението, лимфната система и опорно-двигателния апарат, а най-външният пръстен - с кожата и извеждането през нея. Горната част на ириса традиционно се съотнася към главата и мозъка, а долната - към таза и долните крайници.

Знаците, които се разчитат в тези зони, са няколко типа, а структурата се описва преди всичко чрез плътността и текстурата на влакната. Тя носи конституционалния тип - генетичната основа, с която човек се ражда и която не се променя през живота. Гъста, равномерна и права тъкан се приема за по-устойчива конституция; по-рехавата тъкан с разстояния между влакната се тълкува като по-чувствителна основа, която реагира по-силно на натоварване. Локалните разреждания и вдлъбнатините в тъканта се отбелязват по сектора, в който попадат, и се четат като по-натоварена или по-уязвима зона. Отделно се гледат цветът на ириса като цяло, отложеният пигмент на петна, светлите и тъмните участъци, пръстените на напрежение, светлият пръстен по външния ръб и формата и ръбът на зеницата - те се съотнасят по-скоро към натоварване, начин на живот и обща реактивност, отколкото към вродената основа. Всичко това се разчита в съчетание - единичен знак сам по себе си не се тълкува.

Ключовото уточнение за картата е следното: тя показва предразположение и общо състояние на зоната, а не назовано заболяване. Знак в сектора на черния дроб не означава чернодробно заболяване - той насочва вниманието към тази област и към въпросите за храненето, алкохола, медикаментите и натоварването. Ако картината и оплакванията сочат в една посока, редът е ясен: пациентът се насочва към лекар и към съответните изследвания, които единствени могат да дадат отговор.

Какво може и какво не може да покаже ирисът

Ирисовата диагностика се описва често с обещания, които тя не може да изпълни, и най-полезното, което един иридолог може да направи, е да каже ясно къде минава границата.

Ирисът не е лаборатория. В него не се четат стойности - няма как да се отчете кръвна захар, холестерол, хормон, туморен маркер или възпалителен показател. Методът не замества кръвните изследвания, ехографията, рентгена, скенера или която и да е образна диагностика. Той не открива и не изключва конкретни заболявания и не назовава диагнози: няма ирисов знак, който да означава „диабет", „камъни в жлъчката" или „щитовидна жлеза". Ирисовата диагностика не замества прегледа при лекуващия лекар и поставената от него диагноза, не служи за спиране или промяна на назначена терапия и не е основание да се отлага лекарски преглед.

Причината не е предпазливост, а логика. Ирисовият знак няма специфичност: една и съща картина в даден сектор може да произлиза от съвсем несвързани помежду си причини - от вродената конституция, от продължителен период на лошо хранене, от прекаран стрес, от прием на медикаменти или просто от индивидуална особеност на тъканта. Знак, който сочи към много възможни обяснения едновременно, не може да избере едно от тях. Точно това прави разликата между насока и диагноза: диагнозата изисква изследване, което разграничава причините, а ирисът не разграничава.

Това, което методът дава, е от друг характер. Той е допълнителна, холистична оценка на общото състояние на организма: конституционален тип, зони, които изглеждат по-натоварени, обща картина на реактивността и на начина, по който тялото понася режима си. Тази оценка е отправна точка за разговор и за препоръки - за хранене, за режим на сън и натоварване, за начин на живот и за билкова подкрепа, когато е уместна. Именно в това е практическата ѝ стойност.

Ако някой обещае, че по ириса ще открие заболяване, преди то да е дало симптоми, или ще определи диагноза без изследвания, това е обещание извън възможностите на метода. Честният отговор е по-скучен, но е и по-полезен: ирисът дава обща насока, лекарят и лабораторията дават отговор. Двете не се конкурират и работят най-добре заедно, когато всяко остава на мястото си. При тревожен симптом - болка, кръвоизлив, рязка загуба на тегло, промяна в бенка, задух - редът е първо лекар, а ирисовият анализ може да почака.

Оттук следва и как постъпва добросъвестният специалист, когато нещо в картината или в разказа го обезпокои. Той не гадае и не назовава заболяване, а казва какво е видял, признава докъде стига методът и насочва пациента към лекар и към конкретните изследвания, които могат да дадат отговор. Обратното - да се произнесе категорично върху картина, която не позволява категоричност - е по-вредно от мълчанието: преувеличена находка води до излишна тревога и до пари, похарчени за ненужни изследвания. Тази сдържаност е в интерес на пациента, а не формалност, защото позволява прегледът да върши това, което наистина може - да подреди храненето, режима и приоритетите - без да измества медицината от мястото ѝ.

Кой има полза от прегледа

Най-голяма полза имат хората, които се интересуват превантивно от състоянието си - нямат поставена диагноза и не се чувстват болни, но искат по-подреден поглед към храненето, съня и натоварването си. За тях прегледът е повод режимът да бъде разгледан систематично, а не на парче, и да се получат конкретни, изпълними насоки вместо общи съвети.

Втората голяма група са хората с дълготрайни, но неспецифични оплаквания - трайна умора, тежест след хранене, нарушен сън, ниска издръжливост - при които вече са минали през лекар и изследванията не показват отклонение. Тук ирисовият анализ не заменя тези изследвания и не ги оспорва; той добавя друг ъгъл към разговора за режима и дава отправна точка, когато медицинската находка е нормална, а самочувствието - не.

Третата група са хората, които искат да преразгледат храненето и начина си на живот - след дълъг период на стрес, при промяна в теглото, след прекарано боледуване или просто защото режимът им се е разпилял. Подходящ е и за деца: процедурата е неинвазивна и безболезнена, а разговорът се води основно с родителя.

Има и случаи, в които прегледът не е това, от което човек се нуждае. Ако има остро състояние - силна болка, висока температура, травма, задух - мястото е при лекар, а не в кабинета за ирисова диагностика. Не е подходящ и за хора, които търсят потвърждение или отхвърляне на конкретна диагноза, защото методът не може да го даде - за второ мнение по вече поставена диагноза се отива при друг лекар от същата специалност. Не е подходящ и за човек, който търси начин да замени назначено лечение: билковата подкрепа може да върви успоредно с терапията, но не вместо нея, и всяка промяна в лекарствата остава решение на лекуващия лекар. При тежко очно заболяване или скорошна очна операция заснемането се отлага, а при бременност няма пречка - прегледът не включва никакво въздействие върху организма.

Как да се подготвите

Специална подготовка не е нужна. Не се идва на гладно, не се спират лекарства и не се изискват предварителни изследвания. Ако носите контактни лещи, извадете ги преди прегледа или дойдете с очила - лещите отразяват светлината при заснемането. Гримът около очите не пречи, но по-лесно е без плътна очна линия.

Полезно е да носите последните си кръвни изследвания и епикризи, ако имате такива, както и списък на лекарствата и добавките, които приемате в момента - това прави препоръките по-точни и предпазва от нежелани съчетания с билки. Отделете си около час за първичния преглед и около 30-45 минути за контролния. Прегледите се провеждат само с предварително записан час, за да има достатъчно време за разговора.

Цени и градове

В софийския кабинет първичният преглед е 80 евро, а контролният, в рамките на 9 месеца след предходния, е 50 евро. В останалите градове първичният преглед е 50 евро, а контролният - 30 евро. Хранителният режим (100 евро) и пакетът „Пълно здраве" (150 евро) са с еднакви цени навсякъде, а телефонната консултация е безплатна.

Разликата в цената не отразява разлика в прегледа - той е един и същ по обхват и продължителност във всички кабинети. Софийският кабинет работи всеки делник и носи постоянните разходи на основната практика, докато кабинетите в другите градове се посещават в обявени дни от месеца. По-ниската цена там прави прегледа достъпен за пациентите от региона, вместо да им се налага да пътуват до столицата за същото нещо.

• Ирисова диагностика Софияж.к Фондови жилища, 210-А, ет. 1
• Ирисова диагностика Пловдивул. „Борба" 18А
• Ирисова диагностика Велико Търново"Бачо Киро" 9 (под лаборатория Кандиларов)
• Ирисова диагностика РазградХотел "Централ", ул. "Бели Лом" 40
• Ирисова диагностика Благоевградж.к Запад, блок 25 (срещу Бг Маркет)
• Ирисова диагностика МонтанаМЦ "Деница", пл. Алеко Константинов

На всяка градска страница са описани адресът, приемните дни и цените за съответния град.

Често задавани въпроси